Две важни промени за парите ни влизат в сила от 1 януари следващата година и те ще се отразят на редица плащания, които хората в България правят или получават. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се повишава сериозно – от 780 лева сега на 933 лева от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата. ,пише Марица бг 

На базата на тези два показателя се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.

От следващата година се променя сумата, която подлежи на запор. С промени в ДОПК, които влязоха в сила от август тази година, се промени начинът за пресмятане на дохода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени публични задължения към хазната – например данъци, глоби, неправомерно получени суми и други, уточнява "Дарик".

Към минималната заплата вече се прибавя допълнителна сума. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.

Така например сега при средна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 610 лева, които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1390 лева.

От 1 януари, ако приемем същата средна заплата за страната, но при 933 лева минимална заплата, защитената от запор сума става 1466,50 лева.

Тази промяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, тоест задължения към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се правят запори остава размерът на минималната работна заплата или от следващата година – 933 лева.

Според последните данни на НОИ защитени от запор ще са над 76% от пенсионерите.

Съгласно чл. 88 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при определяне размера на удръжката се взема предвид общата сума от изплащаните пенсии и добавки, с изключение на добавката за чужда помощ.

Ако пенсионер или работещ получават на месец между минималната работна заплата, или 933 лева от 1 януари, и двукратния й размер – 1866 лева, то на него му се правят удръжки в размер на една трета от дохода, ако няма деца, и една четвърт, ако има такива, които издържа.

Например, ако пенсионер или работещ получава 1200 лева заплата или пенсия, се приспада минималната заплата за страната, или 933 лева, и остава сумата от 267 лева.

Ако няма деца, от нея се удържа една трета, или близо 89 лева, а ако има деца – една четвърт, или 66,75 лева.

При доход между двойния размер на минималната заплата и четворния й размер, то длъжникът ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, ако има деца, които издържа, или с една трета, ако няма.

Пенсионирането поскъпва

Заради повишението на минималния осигурителен доход от следващата година, се увеличава и сумата, която трябва да платим, ако не ни стига стаж за пенсия и искаме да и купим такъв. Цената на стажа, който може да се купи, е 19,8% от тази сума.

Така в момента година недостигащ стаж за пенсия струва 1 853,28 лв., а пълните 5 г. (това е таванът, който човек може да си купи от държавата) – 9 266,40 лева.

От 1 януари месец стаж вече ще струва 184,73 лева, а година – 2 126,80 лева.

За целия период от пет години кандидат-пенсионерът трябва да плати 11 084 лева. За стаж се зачита обучението в университет, но той също се заплаща. Плащането става по банков път, но трябва да се издаде и удостоверение от поделение на НОИ, за да бъде признато плащането.

Този стаж не се ползва за изчисляване на пенсията. Висшистите може да купят стаж само за периода на обучението, който е вписан в учебния план, ако не са работили, докато следват, а жените да не са били и по майчинство. Те трябва да представят и диплома от университет.

Здравната вноска се вдига

Хората, които сами внасят задължителните си здравноосигурителни вноски (например трайно безработни, които не получават обезщетение за безработица и не се осигуряват от държавата и др.) и не са регистрирани като самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, ще плащат повече от 1 януари.

Причината също е ръста на минималния осигурителен доход. В момента здравната вноска на месец е 31,20 лева, тъй като според Закона за здравното осигуряване, неосигурените плащат 8% върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен доход за самоосигуряващите се лица или сега 390 лева.

От догодина вноската става 37,32 лева на месец, тъй като половината от дохода вече ще бъде 466,50 лева. Вноската се поема от държавата за деца, пенсионери, социално слаби и други групи хора, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава човека от правото да ползва услугите по линия на Здравната каса.

Линията на бедност

Друг важен показател, който ще се отрази на парите, които получават хората, е линията на бедност. От догодина тя става 526 лева от 504 лева сега.

От линията на бедност се определят редица социални плащания - финансовата помощ на хората с увреждания, както и социалните помощи и тези за деца в риск и техните семейства. От нея зависи и кои хора ще получат помощи за отопление. Помощите на хората с увреждания се актуализират всяка година, като сумата се определя и спрямо процента на инвалидност.

За хора с от 50 до 70,99% степен на увреждане помощта е 7% от линията на бедност или 35,28 лева сега, като става 36,82 лева от догодина.

От 71 до 90% степен на увреждане помощта е 15% от линията на бедност и става 78,90 лв. при 75,60 лева сега.

За над 90% степен на увреждане тя е 25% от прага на бедност и се увеличава с 4,50 до 131,5 лв. За хора с над 90% степен на увреждане с чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност, помощта става 157,8 лв. или 30% от линията на бедност, а за тези, които получават социална пенсия за инвалидност, за военна или гражданска инвалидност, както и наследствена пенсия – сумата е 299,82 лв., което е 57% от линията на бедност.

Помощта за балнеолечение също нараства и ще стане 420,80 лв. Тя се дава веднъж годишно, но след предписание от лекар. 420,80 лв. могат да получат еднократно догодина и хората с трайни увреждания, ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение.

Същата сума се дава и на хората с чужда помощ, за да покриват разходите си за придружител.

Размерите на целевите помощи за покупка на кола и приспособяване на жилище на инвалид също се определят с линията на бедност, но след направена социална оценка.

През следващата година се очаква около 123 хил. лица и семейства да получат помощи по Закона за социално подпомагане.

Средно на месец пък 4550 деца ще бъдат подкрепени с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

От следващата година се повишават и средствата за помощи за деца с трайни увреждания.

За дете с 90 и над 90% вид и степен на увреждане помощта ще бъде 1180 лв. месечно.

За дете със 70 до 90% степен на увреждане сумата става 570 лв. при 450 лв. сега, а за дете от 50 до 70 на сто ще е 450 лв. при 350 лв. сега.

Парите за приемни семейства също се увеличават, но остават по-ниски, като за дете с 90 и над 90% степен на увреждане сумата ще е 620 лв., за дете със 70 до 90 на сто ще е 530 лв., а за дете с 50 до 70 на сто - 450 лв. Сега сумите за приемните семейства са между 350 и 490 лв.

Обезщетения при безработица и болнични

Повече пари ще взимат от 1 януари и хората, останали без работа, ако обаче са били съкратени, а не са напуснали доброволно, и ако са взимали по-високи заплати. Вместо досегашните 85 лева и 71 стотинки, максималното обезщетение за безработица става
107 лева и 14 стотинки на ден.

Не се променя обаче минималното обезщетение за безработица и то остава 18 лева на ден, което при 20 работни дни в месеца осигурява под 400 лева на безработен.

Ръст ще има и на парите на работещите при болнични, тъй като промяната от следващата година предвижда работодателят да плаща първите два, а не три дни от болничния. Причината е, че тези работници ще получат от НОИ с 10 процентни пункта
по-високо заплащане от даваното от работодателя